звездоброèц, мн. -òйци, м. Остар. У някои древни народи — лице, което се занимавало с науката за звездите и гадаело по тях; астролог. Знаци по небето видели, казват, звездобройците, опашати звезди се явили — за мор ли, за бран ли голяма тълмят. Ст. Загорчинов.
|