|
звук, звукъ̀т, звукà, мн. звỳкове и (поет.) звỳци, звỳка (сл. ч.), м. 1. Въздушни трептения, които се възприемат със слуха. В лагера беше тихо и само през малки паузи се повтаряха едни и същи звукове: подрънкваше някаква тенекия, плющеше платнище или прошумяваше по земята захвърлена хартия. Йовков. От салона долитаха звукове на пиано. Стаматов. Гамата е съставена от седем основни звука. Звукове на флейта. 2. Езикозн. Най-малкият произносим елемент от човешката реч. Гласни звукове. Съгласни звукове.
|