|
звънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. звънтя̀л, -а, -о, мн. звънтèли, несв. Издавам остър, тънък звук. Стъпваше тъй, че всичките ѝ гривни и нанизи звънтяха. Йовков. Но вдига ковачът десница корава, / звънтят наковалня и чук, / желязото съска, искри разпилява / и вие се в работен плуг. Смирненски. || Прен. Чувам се като звън. Хи-хи-хи — звънти къдрав момински смях. Кр. Григоров.
|