|
звон, звòнът, звòна, мн. няма, м. Старин. 1. Камбана. Тамо вдън горите атонски високи, / ... / де се чува само ревът беломорски, / ... / един монах тъмен, непознат и бледен, / пред лампа жулеща пишеше наведен. Вазов. 2. Звън. Екливият им (на камбаните) звон цепеше въздуха. Вазов. Наближи да се прибират стадата, но, вместо звонът на хлопатарите, по поляната се дигна шум, забръмча гъдулка, съпровождана от скоклива детска песен. П. Ю. Тодоров.
|