|
звъня̀1, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. звъня̀л, -а, -о, мн. звънѐли, несв., непрех. Правя някакъв предмет да издава звън. Председателят звънеше, но шумът се увеличаваше. Вазов. звъни се безл.
звъня̀2, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. звъня̀л, -а, -о, мн. звънѐли, несв., непрех. Само 3 л. Издавам звън. Въжето се отвързало на камбаната — спокойно каза той. — Люлее се и звъни сама. Йовков. Подир половин час телефонът силно започна да звъни. А. Каралийчев. || Обр. Звъни песента под ясното небе, ронят се думите, като зърна от тежки класове. Йовков.
|