звън, звънъ̀т, звънà, мн. няма, м. Звук от удряне на металически или стъклени предмети. От отворения прозорец на терасата долитаха звън от прибори и тракане на чинии. Дим. Димов. Чуваше се звън на котли. Камбанен звън.