з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
| зван
звание
звателен
звезда
звезден
звездоброец
звездовиден
звездообразен
звездообразно
звено
зверене
зверилница
зверовит
звероподобен
звероукротител
звероукротителка
зверски
зверство
зверче
зверя се
звон
звонков
звук
звуков
звуково
звукозапис
звукозаписен
звукооператор
звукопис
звукоподражание
звукоподражателен
звукопроводност
звукосъчетание
звуча
звучен
звучене
звучно
звучност
звън
звънар
звънарница
звънарня
звънвам
звънване
звънене
звънец
звъника
звънкам
звънкане
звънко
звънлив
звънливо
звънливост
звънна
звънтеж
звънтене
звънтя
звънчарка
звънче
звънчев
звънък
звъня
звяр
|
звездà ж. 1. Небесно тяло, което се вижда нощем като светла точка. Настане вечер, месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен. Ботев. || Астр. Небесно тяло със своя светлина. 2. Кръгла фигура с лъчи околовръст. Над фасадата грееха огненочервени петолъчни звезди. Коледна звезда. 3. Прен. Знаменитост. От Димчо Дебелянов бях получил писмо, че на софийския литературен небосклон изгрява нова звезда — Гео Милев, личен приятел на Верхарн. Лилиев. 4. Само ед. Прен. Съдба, предопределение, участ. Аз славата вкусих — и злъчка пих, / ... / злокобна мойта е била звезда! Вазов. □ Звездата му залязва (разг.) — славата му замира, отминава. Звездата му изгрява (разг.) — почва да се прославя, става прочут, знаменит. Звезди ми светват (изскачат) пред очите или виждам звезди посред бял ден (разг.) — при силен удар виждам светли петна пред очите си. По едно време като изплющя един камшик по врата ми — звезди ми светнаха пред очите. Ал. Константинов. Морска звезда (зоол.) — вид морско животно от групата на бодлокожите. Опашата звезда (остар.) — комета. Родил се под щастлива звезда — за човек, който преуспява във всичко. Свалям му звездите от небето (разг., пренебр.) — лъжа го, говоря му фантастични неща с цел да го убедя. Ще броя звездите нощес (разг.) — ще нощувам вън на студа. Падащи звезди (разг.) — метеори.
|