Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зван
звание
звателен
звезда
звезден
звездоброец
звездовиден
звездообразен
звездообразно
звено
зверене
зверилница
зверовит
звероподобен
звероукротител
звероукротителка
зверски
зверство
зверче
зверя се
звон
звонков
звук
звуков
звуково
звукозапис
звукозаписен
звукооператор
звукопис
звукоподражание
звукоподражателен
звукопроводност
звукосъчетание
звуча
звучен
звучене
звучно
звучност
звън
звънар
звънарница
звънарня
звънвам
звънване
звънене
звънец
звъника
звънкам
звънкане
звънко
звънлив
звънливо
звънливост
звънна
звънтеж
звънтене
звънтя
звънчарка
звънче
звънчев
звънък
звъня
звяр

звенò, мн. -à, ср. (рус). 1. Брънка, халка от някаква верига. 2. Работна или организационна група организация и др., образувана от няколко души, която е съставна част от по-голяма група.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.