|
звучà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. 1. Издавам звук. Камертонът звучи. || Чувам се. В пресния и прохладен въздух звучаха песни на чучулигите. Йовков. Четенето на гимназиста му звучеше като едно далечно, непонятно, равномерно бръмчене на пчела. Вазов. 2. Долавям се, подразбирам се. В песните, които се редуваха от една и друга страна, звучаха само радост и доволство. Ст. Загорчинов. В гласа ти надеждата свята звучи. Дебелянов.
|