|
звỳчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който издава приятен звук; мелодичен. Гласът, който изрече тия думи, беше нежен, звучен. Йовков. Запейте ми, красни македонски деви, / ... / втъкнете си китки, пратете ми клик / на вашия кръшен и звучен език. Вазов. □ Звучна съгласна — съгласна, която се учленява, като се привеждат в трептение гласните струни.
|