|
звъ̀нвам1, -аш, несв.; звъ̀нна, -еш, мин. св. звъ̀ннах, св., непрех. Правя да звъни нещо веднъж или няколко пъти по веднъж. Подпоручикът, след като се поклони церемонно и звънна с шпорите си, се завъртя из стаята с г-ца Шмид. Йовков.
звъ̀нвам2, -аш, несв.; звъ̀нна, -еш, мин. св. звъ̀ннах, св., непрех. Издавам звън веднъж или няколко пъти по веднъж. Бавно отеква се звонът черковен — / звънне и спре. П. П. Славейков. Като на сън чу, че звъннаха бакъри, тръшнаха се на земята и се разляха. Йовков. || За песен, глас, звук и под. — чувам се, разнасям се надалеч. Сякаш плачът ѝ дочули са, / сякаш са ехо в снега, — / звъннаха в сънната улица / песни на скрита тъга. Смирненски.
|