|
звънèц, мн. звънци, м. 1. Металически предмет във вид на чашка, който издава звън. Козите... често минаваха над Постоловите воденици. Цялата гора тогава екваше от звънци. Имаше малки тучени звънци, които сякаш пееха, имаше и големи железни хлопки, които изрядко и тежко биеха като камбани. Йовков. Електрически звънец. 2. Прен. Звуков сигнал, който се дава със звънец. Уморени лица и възпалени очи чакаха звънеца, който щеше да прекрати най-сетне безкрайния работен ден. Дим. Димов. 3. Уред с такава форма. Водолазен звънец. □ Прилича му като на свиня звънец (погов.) — за човек, който е облякъл, носи нещо, което никак не му подхожда.
|