|
звънлѝв, -а, -о, прил. 1. Който издава звън. Милена се зададе с нова звънливи менци. К. Петканов. 2. Който съдържа чисти и ясни тонове. Той с любопитство следеше боричкането на ситите с розови бузички деца, които цепеха въздуха със звънливите си смехове. Вазов. Обичам те, българска реч... / Ту арфа звънлива, ту меч / на майстор художник в ръцете. Вазов.
|