|
звяр, звя̀рът, звя̀ра, мн. зверовè, звя̀ра (сл. ч.), м. Диво, хищно животно. Горите край Места, бяха пълни с диви свини, чакали и какви не още зверове. Йовков. || Прен. Хул. Зъл, лют, жесток човек. И тръпки я побиваха, като си помислеше, че нейното жадено чедо ще иде у такива зверове. Влайков.
|