|
ми1 1. Вж. аз. 2. Като частица. Диал. Самостоятелно или в съчет. ми ти и оня (оная, и пр.) ми ти ‒ за изразяване на близост, интимност, задушевност при учудване, възторг, възмущение и др. Рита ми Чавдар от радост, / че при татка си ще иде. Ботев. Какъв овчарин ще ми станеш ти!... Ще заспиш, а вълкът ще доде и ще ти издави овцете. Йовков. Запали се оня ми ти бай Марчо, щом пипна търнокопа. А. Каралийчев. Ония ми ти елечета от ален и зелен атлаз, грейнали като слънце. Йовков. Като натъкнала ей такъв ми ти трендафил на ръченика, че като откъртила гласенце, ‒ славей да речеш ‒ нищо не е! Д. Немиров. Дали ми е турчин, мамо, спахия, / или ми е младо, мамо, българче, / що ми покрай село, мамо, минава. Нар. пес.
ми2, мн. няма, ср. Муз. 1. Название на третия тон от музикалната гама в до мажор. Изпей „ми“! 2. Нотен знак на тона „ми“. Напиши „ми“!
|