|
мѝсля, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. и прех. 1. Насочвам ума си, съзнанието си към нещо. Най-често Йовка мислеше за стрина си Елка. Елин Пелин. Сега е лошо, рекох си и мислех да бягам ли, или да се крия в гората. Йовков. 2. Стремя се да си изясня нещо, да взема решение за нещо; размишлявам, разсъждавам. Старите и по-първи хора дълго мислиха, приказваха, разпитваха Обрад и най-сетне отсякоха, че той си е техен. Ст. Загорчинов. Учителят дълго мисли и един ден каза, че страшната зараза на болестта се разнася от Поповия излак. Елин Пелин. Какво има да му мисли, какво има да решава? Харесал и туйто. Ст. Костов. || Обмислям, кроя нещо. Пенко излъга, без да беше мислил тази лъжа по-напреди. Влайков. Мръсни деца скитаха по улиците или се събираха на куп по пепелищата... и мислеха за пакости. Елин Пелин. 3. На мнение съм; смятам. А после повдигна глава и добави внезапно: ‒ Какво мислите за всичко това? Дим. Димов. Синовете и снахите му не го слушаха покорно като някога, а правеха това, което те сами мислеха за добро. Елин Пелин. || Предполагам, допускам, струва ми се. Ах, Бойчо, каква ужасни нещастия дочака отечеството, кой мислеше това! Вазов. Мисля, че утре по съмване стига влакът там. Вазов. Копае, дето мисли, че може да са заровени парите. Йовков. Уби ли го? ‒ Тъй мисля. Трябва да съм го убил. Йовков. Кой, мислиш ти, дядо Йордане, е посегнал?... ‒ Знам ли кой? Трябва Божан да е. Елин Пелин. 4. Имам намерение, възнамерявам да извърша нещо. Дядо Недко се застоя в Люляково и не мислеше да си ходи. Йовков. Тая вечер времето не ми харесва. ‒ Защо? Пък аз мислех да дойда да спя при тебе на колибата. Елин Пелин. Не мислеше и не искаше той до живот да е все ратай. Влайков. 5. Грижа се, тревожа се, безпокоя се за някого, за нещо. Иди, синко, каза ми, няма ма нищо, не миела за мене. Величков. Забравяше да бяга, забравяше да мисли за спасението си. Йовков. Бог да прости, куме... Ти се не грижи и не мисли, ами гледай да си намериш някоя... да ти гледа къщата. Елин Пелин. || В съчет. с да или нека и частицата му образува описателна форма за повелително наклонение със знач. ‒ имам грижата, имам предвид. Да му мислят болярите, те царство и земя ще бранят, а от нас, голтаците, какво ще търсят тия агарянци? Ст. Загорчинов. || Диал. В съчет. мисля някого ‒ загрижен съм за някого, когото обичам, за когото милея. Тъй ще кажеш на Ефросина и на болярката, щом вече ги знаеш: Момчил ги мисли и скоро ще дойде. Ст. Загорчинов. Свилене, не говори така..., ти знаеш ли, колко аз те... мисля... и колко още те обичам! Елин Пелин. Цяла година да го мисли (мечкаря) и чака, пък когато дойде ‒ побягна. П. Ю. Тодоров. 6. Имам мнение за някого, смятам го за някакъв. Аз го мислех, че е французин. Вазов. Гявур, като ме гледаш с едно око, да не ме мислиш сляп? Вазов. За учудване на всички..., които го мислеха за нищо човечец, той вдигна една висока и хубава двойна къща с повечко стаи. Влайков. мисли се (безл.). Народът иска да чуе какво се говори и миела тука за неговите работи. Дим. Талев. През това време за нищо друго не можеше да се мисли, а само дали ще останем живи и здрави. Влайков. □ Да му мислиш (мисли му) ‒ закана за наказание или отплата. Ако още веднъж ме оставиш тъй та да ходя да те търся, да му мислиш. Йовков. Мисля добро (зло) някому ‒ желая добро (зло) някому. Че аз на чуждите хора гледам добро да направя, та на своите ли ще мисля нещо лошо. Влайков. Не (нито) му мисля ‒ отнасям се нехайно, безгрижно към нещо.
|