миризмà ж. (нгр.). 1. Качество на вещества, което се възприема с обонянието; дъх. И-и-и, пък как хубаво мирише китката ти! Не можеш да се наситиш на миризмата ѝ. Влайков. Здрачът беше преминал в звездна нощ, а из въздуха е носеше миризма на сено. Дим. Димов. 2. Само мн. Разг. Подправки, които придават приятен дъх на яденето. Наденици прави. У дома си работи човекът, туря миризми. Йовков.
|