мигàч м. 1. Тънка подвижна кожица, която покрива външната част на окото; клепка, клепач. 2. Обикн. мн. Ресници по края на клепача; мигли. Но аз му казах, ‒ живо подзе Нона, като гледаше пред себе си тъй, че Галчев виждаше само спуснатите ѝ дълги мигачи. Йовков. 3. Техн. Лампичка на автомобил с мигаща светлина за указване на посоката при завиване.
|