мѝрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Тих, спокоен, кротък, послушен. Противоп. буен, палав. Като го отведохме в кулата и вързахме, сви се мирен и тих, ни се моли, ни се бунтува. Ст. Загорчинов. По-малките деца на стрина Илчовица ходят у даскала. Те са хрисими и прибрани. Па школото са мирни и послушни. Влайков. Навалицата не стоеше вече мирна: ропот, откъслечни думи, викове и възклицания жужаха във въздуха, па и всякой се тикаше и буташе, за да види и чуе всичко по-добре. Ст. Загорчинов. Вържи попа да е мирно селото. Погов. Бистра водица, мирна главица. Погов. 2. През който няма размирици, войни. На писалището ‒ негови фотографии в разни пози от мирно и военно време. Стаматов. 3. Който протича, който се извършва през време, когато няма война; мирновременен. Че всяка израснала сграда, / подпряла небесния свод, / е крепост, която изгражда / народът за мирен живот. Вапцаров. Мирно строителство. 4. Който служи на мира; който има за цел да запази мира. Атомната енергия трябва да се използва само за мирни цели. Мирна политика. Мирна конференция. || Който става, който се извършва без бой, битка, без военни действия, чрез разбирателство. Мирно уреждане на международното положение. 5. Който не взема участие във война, размирици, революции. Войната е пропъдила не само мирните жители на селата, но дори и птиците и зверовете. Йовков. Няма между нас комити ‒ чуха се гласове... ‒ Ние сме мирни люде, мирна рая. Дим. Талев. Мирно население. □ Да ми е мирна главата (разг.) ‒ да съм спокоен. Мирен договор ‒ договор, който се сключва след война за установяване на мирни отношения.
|