миг, мигъ̀т, мигà, мн. мѝгове, мѝга (сл. ч.), м. 1. Много кратко времетраене. Но вълни по-нови от орди дивашка / гълтат, потопяват орляка юнашки... / още миг ‒ ще падне заветният хълм. Вазов. В същия миг няколко вълка се изпречиха на полянката пред тях и се спряха. Вазов. Това е може би минута, / о, не минута, / то е миг. Вапцаров. 2. Точно определено, съвсем кратко време. Воденицата по-тясно се стягаше отвред и мигът за решителните действия наставаше. Вазов. □ В миг ‒ изведнъж, тутакси; неочаквано. Всичко утихна в миг и едно напрегнато очакване замести предишния глъч. Величков. За миг ‒ за много кратко време; изведнъж. Една светкавица блесна и освети за миг всичко наоколо. Йовков. За миг от всички страни се стекоха селяни. Елин Пелин. От миг на миг ‒ все по-често. Лапавицата ставаше от миг на миг по-голяма. Вазов. Между това, виковете и трясъците от миг на миг ставаха по-силни. Вазов. Миг-два ‒ много кратко време. Миг-два никой не продума. Йовков. Всичко това трая само миг-два. Йовков. Миг-два разговорите продължиха високо Йовков.
|