|
мѝгам, -аш, несв., непрех. Затварям и отварям последователно очи. Махаха с ръка срещу очите му, ‒ нито трепваше, нито мигаше. Йовков. || За лампа, звезда, светлина и др. ‒ ту намалявам, ту усилвам светлината си. Зад нас на кръгозора небето постепенно побеляваше и звездите мигаха все no-бледни. Вазов. Между полиците на източния кът / кандилце мига пред свещената икона. П. П. Славейков. □ Окото ми не мига ‒ не се страхувам, не се спирам пред нищо. Знаеш ли го какъв е? Окото му не мига. Ще ти тегли куршума и пак прав ще излезе. Йовков. Окото му не мигаше. Юнак човек беше тоя Трайко. Смирненски.
|