мѝгар частица. (перс.). 1. Разг. Нима. Мигар черната мизерия с празни думи се гаси? Смирненски. Я ми кажи, мигар и другите трима са на твоя ум? Вазов. Мигар го не е знаяла тя какъв е? Влайков. 2. Диал. В такъв случай, тогава. Да повикаме доктор Соколова мигар? ‒ обърна се тя въпросително към страдащия. Вазов. Гледай само това момиче да не изпущаме, невяста! ‒ Ех, да пратим мигар пък да попитаме. Влайков.
|