мѝгвам, -аш, несв.; мѝгна, -еш, мин. св. мѝгнах, св., непрех. 1. Мигам веднъж или няколко пъти по веднъж. Очите ѝ не мигваха, горяха. Йовков. Загледа се без да мигне, ала и без да вижда нещо. Влайков. 2. Затварям очи в сън, заспивам. Цялата нощ не можах да мигна от мисъл и от болка. Влайков. Аз не мигнах цяла нощ от теснотия. Вазов. Борис Пенчиния се ядосваше: по цели нощи не мигваше. Кр. Григоров. А сега е добре да поспим, че две нощи не сме мигнали. Ем. Коралов. 3. Направям знак някому, като мигам; иамигвам, смигвам. Само като им мигне е око, погледнете вий какво става с тия цигани! Ал. Константинов. □ Окото ми не мигва ‒ а) Показвам се смел, упорит. б) Показвам се безсрамен, безочлив. А турнат ли го на тясно, хич не ще му мигне окото. Влайков. Без да мигна ‒ а) Смело, изведнъж. Изпи още едно петдесетите, без да мигне. Вазов. б) Безочливо, безсрамно. Той лъжеше без да мигне. Вазов.
|