мѝгла, обикн. мн. мѝгли, ж. Ресници по края на клепача; мигач (в 2 знач.). Имаше тънки извити вежди и хубави черни очи, обкръжени с дълга черни мигли, светли и засмени. Йовков. Тя нарочно присвиваше клепки с дългите мигли. Дим. Талев.