миглѝв, -а, -о, прил. Остар. Който често мига, трепка. Гологлав, недвижим, бледен / пред кандилцето мигливо, / „Царственика“ си, наведен, / той пишеше мълчаливо. Вазов. Въглищарят помълча малко, после вдигна глава и изгледа Райка и разбойниците е мигливите си зачервени от пушека очи. Ст. Загорчинов.
|