|
мигновèн, -а, -о, прил. Книж. Който се проявява и изчезва внезапно, в миг. Кръстосват се и чезнат надолу огнена линии, сякаш мигновените следи на падащи звезди. Йовков. При тая вест мигновена паника обхвана потерята и тя се дръпна и изпокри ‒ кой де намери. Вазов. Очите му издадоха мигновено колебание. Дим. Димов.
|