мижà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. 1. Държа си очите затворени; жумя. Старото куче сред двора лежи; / даже очи не отваря, мижи. П. П. Славейков. Дори грамадният бухал... прекара няколко дни в хралупата си, като мижеше с огненочервените си очи и се мъчеше да се стопли. Ем. Станев. 2. Слабо светя; мъждея. Лампата мижи.
|