мѝжав, -а, -о, прил. 1. За очи ‒ полузатворени, премрежени. Едва сега подигна тя очи от тантелата си ‒ малко мижави очи, почти черни в синкавата сянка на дълги, лъскави мигли. Дим. Талев. 2. За фенер, лампа и др. ‒ който издава неравномерна светлина. Юрталанката се показа на вратата, ухили се, поздрави а, като закачи мижавия фенер на гредата, посочи проснатата рогозка пред къщи. Караславов.
|