мизантрòп м. (гр.). Лице, което мрази човеците; човекомразец. Значи, на тоя мизантроп, на тоя саможивец, на тоя мрачен и леден човек последната мисъл, върховната предгробна мисъл е била за отечеството. Вазов. В зряла възраст общото пренебрежение го превърна в мизантроп. П. П. Славейков.
|