мизèрия ж. (лат.). 1. Само ед. Недостиг или нямане на материални условия; бедност, немотия, сиромашия. Може би отегчителното впечатление се увеличаваше от зрелището на голямата сиромашия, мизерия и безпомощност. Вазов. Материалната мизерия не ме плаши толкова. Стаматов. Живее в мизерия. 2. Прен. Разг. Долна, недостойна постъпка. Върши мизерии.
|