|
милèя, -èеш, мин. св. (рядко) миля̀х, несв., непрех. 1. Изпитвам чувство на обич, милост към някого; мило ми е за някого или за нещо. Пък тогаз и сам ще запея ‒ / що любя и за що милея. Ботев. Залюбил е млади Камен / Цена хубавица, / а за Цена все милее / негова душица. Вазов. || Имам присърце нещо. Трябваше да се намери по-добър човек..., по-честен и повече да милее за общото благо. Влайков. 2. Диал. Тъгувам, жаля за някого, за нещо. Милея го Милена... ама какво да правя? Не от добро и аз съм рекла да ида под второ венчило. Йовков. Сърцето ми милее, тъгува за тебе. Вазов. Кажи, чедо! ‒ проплака и баба Димка зад гърба на своя стопанин. ‒ Милеем го ние Димча, чедо, че е добър той. Ц. Церковски.
|