милѝция, мн. няма, ж. (лат.). 1. Административна държавна служба за пазене на обществения ред и безопасност в някои страни. 2. Разг. Милиционер (милиционери) като представител на милицията. Щеше ми се да го посъветвам да извика милиция от града. А. Гуляшки. 3. Разг. Сграда, в която се помещава милиционерска служба. 4. Остар. Народно опълчение. Хаджи Евтим разбра, че това е генерал Дригалски паша, върховният началник на източнорумелийската милиция и жандармерия. Вазов.
|