|
мѝло. Нареч. от мил. Рада взе подаръка от дядо Дичо... Държи жълтицата у ръце, а на душата ѝ се чини също като че е взела комка у черквата, па ѝ мило, мило на сърце. Мих. Георгиев. Ала най-мило и най-хубаво е около огнището вечер, кога настъпи късна есен и времето се застуди. Влайков. Той пое букета с малък поклон и каза: ‒ Много мило от ваша страна. Елин Пелин. Краднах я веднъж..., ама ми се примоли, приплака и аз я пуснах. Стана ми мило. Елин Пелин. Стоян са Ружи говори: / ... / не ми е жално за живот, / не ми е мило за бял свят. Нар. пес.
|