|
мѝна. Вж. минавам.
мѝна1 ж. (келт.). 1. Дълбоко в земята изкопано място с проходи и галерии, където се добиват каменни въглища или руди; рудник. Каменовъглена мина. Златна мина. 2. Предприятие за добиване на руди, въглища и др. Мина Бобов дол.
мѝна2 ж. (фр.). 1. Воен. Снаряд с взривно вещество, който се скрива във земята или водата и се възпламенява при удар, натиск и др. Плашеше ги близостта на фронта, плашеха ги хилядите смъртоносни мини, зарити в нивята. Вежинов. Параходът спря далеко от пристанището, тъй като имало опасност да се натъкнем на мина. Г. Белев. 2. Воен. Вид снаряд, който се изстрелва от минохвъргачка. Още в първата минута след като (партизаните) откриеха огън по наближаващите немци, върху могилата щеше да се изсипе отново адски залп от мини. Дим. Димов.
|