минàване, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от минавам и от минавам се. Вдясно от къщата е градината, като помежду остава място за минаване. Йовков. □ На минаване ‒ а) Като минавам. На минаване край тях отбих се да ги вадя. б) За болест: към края си е. Треската ми е на минаване.
|