|
миндèр м. (тур.). Диал. Тесен одър, поставен край стена, за сядане и лягане, постлан с черги и възглавници. Виждала мама, че в одаите на някои по-заможни хора има дъсчени миндери, които, хубаво напостлани, твърде много украшават тези стаи. Влайков. □ Слагам под миндера (разг.) ‒ оставям без внимание заявление, молба, оплакване.
|