миниатю̀ра ж. (итал.). 1. В средновековни ръкописи ‒ цветна картина, изрисувана като илюстрация към текст. 2. Изк. Картина или изображение върху слонова, кост, метал и др. в малък размер, което се отличава с голяма тънкост и изящество в изработката. 3. Малко литературно или музикално произведение. А Карл Буссе дава сегиз-тогиз само по някоя песен, миниатюра в хубава рамка, или скица в проза. П. П. Славейков. 4. Миниатюр. В миниатюра в разрез са представени всички галерии в огромната рудница. Ал. Константинов.
|