минѝстър, -ът, -а, зват. -тре, мн. -три, м. (фр.). Член от правителството, който стои начело на отделно министерство. Министър на просветата. □ Министър-председател ‒ председател на правителството, на министерския съвет. Министър без портфейл ‒ министър, който не завежда министерство. Пълномощен министър ‒ дипломатически пратеник на правителството в чужда страна, който е начело на легация.
|