минонòсец, мн. -сци, м. Воен. Мор. Малък бързоходен боен кораб, въоръжен с тръби за стреляне с торпеда (самодвижни мини) и със слаба артилерия. □ Ескадрен миноносец ‒ голям миноносец, способен да придружава ескадра.