мѝнус м. (лат.). 1. В математиката ‒ знак за изваждане или за означаване на отрицателна величина (‒). Противоп. плюс (+). 2. Неизменяема дума при изваждане на число; без. Противоп. плюс. Осем минус три е равно на пет. || Разг. Неизменяема дума със значение: като не се смята; без. Интересно с какви сили разполагат сега немците срещу нашия фронт!... ‒ Със същите, с които разполагаха сутринта, минус убитите и ранените. Вежинов. 3. Прен. Разг. Отрицателно качество, недостатък. Предложението има много минуси.
|