|
минỳта ж. (лат.). 1. Мярка за време ‒ 1/60 от час, която пък се дели на 60 секунди. Часът е два без десет минути. 2. Много кратко време; момент. В същата тая минута вратата... се отвори. Йовков. Без да се бави ни минута, той се завръща у дома си. Вазов. 3. Обикн. мн. Определен момент от време. В такива минути страхът повече спасява, отколкото храбростта. Л. Стоянов. Имало минути, в които дохождал в отчаяние. Вазов. И настъпи още по-тежка минута, когато се свърши четенето на имената. Величков. 4. Спец. Единица за измерване на ъгли и дъги, равна на 1/60 от градуса. □ Без да губя ни минута ‒ веднага, незабавно. Минута-две ‒ много кратко време; един миг. Сами ‒ и пред тях немските вериги, които след минута-две щяха да се вдигнат на атака. Вежинов. На минутата ‒ веднага, моментално, мигновено. От минута на минута ‒ с всеки изминат миг.
|