Речник

мир¹, миръ̀т, мирà, мн. няма, м. 1. Спокойствие, тишина. Спокойствие и мир цари из широките чардаци на голямата хаджи Нойкова къща. Д. Немиров. Душата на Добрян, като се чистеше полека-лека от злобата и негодуванието, избистряше се и се пълнеше с мир и благоговение. Елин Пелин. Става тихо и тъмнее, / и вечерницата грее, / тъне всичко в мир и сън. Ас. Разцветников. 2. Дружески отношения, отсъствие на разногласие, на вражда; съгласие, сговор. Желаеше (Геракът) предишния мир и сговор и искаше да види двете си етърви помирени. Елин Пелин. Тук бе роден и израснал той и тук... е мечтал да заживее в мир и сговор с баща и майка. Ц. Церковски. 3. Отсъствие на война. Ние искаме мир за всички народи по света. Д. Добревски. 4. Окончателно, пълно прекратяване на война. Най-после всичко се свърши и войниците се завърнаха в лагера... ‒ Търпение, търпение и търпение! ‒ говори той. ‒ А ти се надяваш за мир. Йовков. По стените на стоборите... се белееха големи надписи от вар: „Долу войната“, „Искаме мир до петнадесети септември!“ Д. Добревски. Сключвам мир. || Мирен договор. Утре ще се подпише мирът и ще бъдем с Италия пак приятели. Стаматов. □ Не оставям (някого) на мира; не давам (някому) мира ‒ не оставям (някого), не давам (някому) спокойствие, непрекъснато го безпокоя. Само мир да е (разг.).‒ да е спокойно, да няма разправии, караници. Сепаративен мир ‒ мир, сключен с противник само от една измежду няколко съюзени държави.

мир², миръ̀т, мирà мн. няма, м. Старин. 1. Остар. Вселената като цяло. Природата все тъй цъфти, умира; / все туй небе, звезди, гори, цветя ‒ / еднакви, същи от създанье мира. Вазов. 2. Рел. Една от двете сфери, на които се дели светът, според идеалистическите и религиозни представи. То имаше изражение неземно, нечовешко и нищо вече от тревогите на тоя мир не се отразяваше по спокойното му високо чело. Вазов. Тъмней нощта. В вълшебна тишина / спят небесата, елени с долний мир. П. П. Славейков.|| Недуховният свят в противоположност на духовния, монашеския. Отче игумене, продума с умолителен и задъхнат глас... отец Гедеон, комуто по никой начин се не щеше това пътешествие по грешния мир. Вазов. 3. Земната планета с всичко, което съществува на нея; свят. От височината пред нас се открива градът, вълшебен като приказка, потънал в светлина и окръжен с венец от планини... Ето живота / Ето мира! Л. Стоянов. 4. Книж. Няколко народности с техните общи културни признаци; свят. Бяха се явили депутации от цял славянски мир, представени в лицето на отборните си граждани. Вазов. Античен мир. 5. Книж. Отделна област от живота, от явленията; свят. Растителен мир. Животински мир. Звезден мир. 6. Прен. Книж. Кръг, област от понятия, представи, преживявания. Постепенно предметите се оживяват. Един интимен, познат и мой близък мир се оформява пред очите ми. Кр. Кюлявков. И твърде скоро той съзна..., че Мария живее в някакъв собствен мир от звуци и невесели настроения. Дим. Димов.