мирàж м. (фр.). 1. Зрителна измама в пустините, при която предметите зад хоризонта изглеждат видими, благодарение на пречупването на слънчевите лъчи и неравномерно нагретите пластове от въздух. Ставаше дума за всичко: за тропическите гори..., за пустинята и за миражите, които мамят загубените кервани. Йовков. В пустинята керван минува / ... / Друг път, при жажда зла, лъжливи / оазиси в мираж гони. Вазов. 2. Прен. Илюзия, нещо създадено от въображението. Ти още живееш със своя далечен, загубен мираж. / Не чувстваш, че вече покоят е само привиден. Вапцаров.
|