миризлѝв, -а, -о, прил. Който издава някаква миризма, някакъв дъх. На една поносена ливадка, до куп миризливо сено аз се спирам. Вазов. Той отмина чаршията и зави към реката по тесните и миризливи улички на най-бедната част на града. Дим. Димов. Та е влела мома / във нова градина, / набрала е мома / китка миризлива. Нар. пес.
|