мѝрно нареч. 1. Кротко, спокойно, тихо. Стачниците се успокоиха и събраха мирно пред читалището. Дим. Димов. Стой мирно, бай Ганьо, ‒ увещаваха го пътниците ‒ недей прави скандал. Ал. Константинов. Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Погов. 2. Воен. Команда да се застане изправен със събрани крака и прибрани до тялото ръце. Ротааа, мирно! За среща на командира глави на дес-но! Вежинов. Заставам мирно.
|