миролюбѝв, -а, -о, прил. Който обича мира и се стреми към съгласие, приятелски отношения между човеците и народите. Хаджи Смион естествено беше твърде миролюбив и никой не помни... да се е карал с някого или поне да се е препирал. Вазов. Миролюбиви народи. Миролюбиви страни. Миролюбива политика. Миролюбиви намерения.
|