|
мирỳвам, -аш, несв., непрех. 1. Стоя, седя мирно, послушно. Ами вий как сте, г. Любенов? Учат ли, мируват ли децата в училището? Ст. Костов. Сега мирувайте да чуеме бачо ви какво ще ни разкаже. Вазов. 2. Разг. Стоя настрана от нещо; не върша необмислени неща, от които мога да пострадам, да си изпатя; кротувам. Кой дявол ме караше да се залавям с политика, с избора... Има хляб, стой си, мирувай! Йовков. || Остар. Не предизвиквам бунт, въстание; не участвам в бунт, въстание. Пещера не е била ни най-малко покътната през времената на борбите и кланетата: тя е мирувала и е живувала добре с турците. Вазов.
|