мискèт, мн. няма, м. (араб.). 1. Вид грозде с приятен дъх; тамянка. Памида те изтърсваха небрежно в каци и кошове, а кехлибареножълтия болгар и мискета, покрит със синкав прах, нареждаха грижливо в плитки сандъчета. Дим. Димов. 2. Вино от това грозде; мискетово вино. Тя съзна, че виното от лозето на баща ѝ беше много по-хубаво от този подправен мискет в запечатани бутилки. Дим. Димов. Карловски мискет. □ Хамбургски мискет ‒ вид синьо грозде с приятен дъх.
|