мистѝк, мн. -ци, м. 1. Последовател на мистицизма. 2. Лице, което вярва в тайнствени, свръхестествени неща. Мистик и ясновидец, като Жана д'Арк, Ивайло дълбоко вярвал, че той е оръдие на провидението и призван от него да спаси царството. Вазов.