мѝсъл, -тà, мн. мѝсли, ж. 1. Това, което изпълва съзнанието, ума на човека в дадено време. Всички тия мисли и съображения минаха през ума ѝ в един миг със светкавична бързина. Вазов. Тя си наля, па си поседна... край кладенеца. А в главата ѝ се въртяха все същите мисли. Влайков. Нощта мина зле, пробуди се рано и първата ѝ мисъл беше да потърси госпожа Магда. Г. Райчев. || Само ед. Съзнание, убеждение. Изморени, потънали в пот, стараехме се да подкрепим изнемогващите си сили с мисълта, че приближаваме към края на трудния си път. Величков. || Обикн. ед. Идея, хрумване. Темата беше намерена, най-после... Дойде му мисълта и за една драма. Вазов. Най-сетне озари ме една гениална мисъл. Ал. Константинов. А чакай, болярино, ‒ додаде той, като че ли му хрумна ненадейно една нова мисъл. Ст. Загорчинов. 2. Това, което се явява като плод на разсъждение, мислене, размишление. Ти ще се питаш де са и що са / идеи светли, думи високи, / ответ ще чакаш ти на въпроса, / мрачно потънал в мисли дълбоки. Вазов. По бледното му слабо лице се чете израз на човек, чиито мисли са твърде много сложни. Д. Немиров. Борис... се отдаде на трескави мисли за спечелването на Немския папиросен концерн. Дим. Димов. 3. Само ед. Мислене. Баща ми не се караше... защото говорът му не беше друго, освен гласна мисъл. Ст. Чилингиров. Той направи усилие да запази нишката на мисълта си. Дим. Димов. Пустинникът имаше бледо и мършаво лице..., набраздено с дълбоки бръчки от мисъл и страдание. Йовков. 4. Способност на човека да разсъждава, да мисли; разсъдък, ум. Обичам те, роден език, / … / ..., жив израз и клик / на мисъл, на блян, на дух пламен. Вазов. Ала ясният и открит поглед на свидетеля го убеждаваше настоятелно, че пред него стои съвсем нормален, със здрава мисъл е главата човек. Елин Пелин. Тя трепна и сведе очи, ала ненадейно вълнение се разля по снагата ѝ, а уморената мисъл заработи ускорено. Г. Райчев. 5. Обикн. мн. Сбор от отделни, самостоятелни разсъждения, възгледи, схващания, разбирания; сентенция. Възхищаваше се от всяка талантлива проява и в разговори цитираше знаменити мисли от наши автори. Елин Пелин. Дядо попе, твоите мисли са малко ръждиви. Вазов. 6. Намерение, цел, план, блян и др. Скоро се прибави и друга причина, която трябваше да ни накара да се откажем от всяка мисъл за сън. Величков. Задни мисли. 7. Диал. Грижа, тревога, неприятност. Познаваше се, че тоя момък криеше в душата си някаква мисъл и мъка. Вазов. Не е ли имал нейде скътани пари и е показвал де са? Падна ѝ като болка тая мисъл на сърцето. Йовков. □ Вдавам се (потъвам) в мисли ‒ замислям се дълбоко. Минава ми мисъл ‒ помислям, сещам се нещо. Мина му най-страшната мисъл през ума. Йовков. Навежда ме на мисъл ‒ подсеща ме. Помирявам се с мисълта ‒ приемам нещо за неизбежно. Прощавам се с мисълта ‒ преставам да се надявам, че ще се осъществи нещо, което съм очаквал, желал. Разменям мисли ‒ споделям мнение с някого по даден въпрос. Събирам мислите си ‒ ставам способен да мисля, разсъждавам след известно вълнение, силно преживяване; опомвам се.
|